* * *
Сама сърцето си ще спра
и в болка зла ще се обличам,
а после бавно ще умра
и теб отново ще обичам...
Ще чуя песен на дете
във самотата онемяла,
ще тръгна, все едно къде,
без теб - надежда опустяла.
И ти ще тръгнеш, прегърни
света от мен и синевата.
Душата ми със теб вземи,
за да ти свети в тъмнината.
и в болка зла ще се обличам,
а после бавно ще умра
и теб отново ще обичам...
Ще чуя песен на дете
във самотата онемяла,
ще тръгна, все едно къде,
без теб - надежда опустяла.
И ти ще тръгнеш, прегърни
света от мен и синевата.
Душата ми със теб вземи,
за да ти свети в тъмнината.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ирена Иванова Все права защищены
