Ira_Ven (Ирена Иванова) Ira_Ven (Ирена Иванова)
5
Aug 7, 2007, 3:09 PM

* * *

  Poetry
961 0 4
Сама сърцето си ще спра
и в болка зла ще се обличам,
а после бавно ще умра
и теб отново ще обичам...

Ще чуя песен на дете
във самотата онемяла,
ще тръгна, все едно къде,
без теб - надежда опустяла.

И ти ще тръгнеш, прегърни
света от мен и синевата.
Душата ми със теб вземи,
за да ти свети в тъмнината.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ирена Иванова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.1K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0