***
Не искам никой да ме съди,
съдника съм си сама,
не искам и да ми прощава,
щом аз не мога да простя.
И ден, и нощ ще бродя
безцелно, без посока по света,
аз просто искам пак да мога
в някой лъч или звезда
да видя, да си спомня,
че бях щастлива и обичах...
Не винаги, че съм била
една безцелна,
от болка свила се душа
съдника съм си сама,
не искам и да ми прощава,
щом аз не мога да простя.
И ден, и нощ ще бродя
безцелно, без посока по света,
аз просто искам пак да мога
в някой лъч или звезда
да видя, да си спомня,
че бях щастлива и обичах...
Не винаги, че съм била
една безцелна,
от болка свила се душа
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
