30 jul 2010, 13:14

***

  Poesía
733 0 0

Довери се на групата!
Добре, ама как?!

Как да имаш доверие,
да подхождаш със такт
към тоз', който съди те
и в теб вижда вина,
и зад усмивка озъбена
скрива всичко това?!

... А после, едва дочакал обяда
и твойто отсъствие,
разисква на масата
странното ти присъствие?

Как да вярваш на хора,
ненамерили себе си,
тъпчещи без умора
твойте потребности?!

Кажи ми сега,
ти би ли повярвал?
И ако отговориш с „ДА!“,
горко ти тогава!

 

(09 декември, 2009)

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Шопова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...