30 jul 2010, 13:14

***

  Poesía
735 0 0

Довери се на групата!
Добре, ама как?!

Как да имаш доверие,
да подхождаш със такт
към тоз', който съди те
и в теб вижда вина,
и зад усмивка озъбена
скрива всичко това?!

... А после, едва дочакал обяда
и твойто отсъствие,
разисква на масата
странното ти присъствие?

Как да вярваш на хора,
ненамерили себе си,
тъпчещи без умора
твойте потребности?!

Кажи ми сега,
ти би ли повярвал?
И ако отговориш с „ДА!“,
горко ти тогава!

 

(09 декември, 2009)

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Шопова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...