9 abr 2007, 0:12

* * *

  Poesía
991 0 0
 

В мрак и тъма,

да се изясни ума,

се ражда злото сред нас

и завладява ни завчас!

Всички стават негови роби,

да се бяхме вслушали преди в мъдрите прокоби!

Сега като вълци бродим, за мъст

и така ще е чак до гроб и пръст!

Жадни за кръв и плът,

сме готови да тръгнем на дълъг път.

Да посеем страха

в нечия душа.

Животинското проговаря,

разкасва и подминава,

на никой не прощава!

Единствено гладът остава,

да броди навред.

Дори да си дадеш обет,

няма да го спреш,

единствано зависи дали ще умреш!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Александра Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...