9.04.2007 г., 0:12

* * *

986 0 0
 

В мрак и тъма,

да се изясни ума,

се ражда злото сред нас

и завладява ни завчас!

Всички стават негови роби,

да се бяхме вслушали преди в мъдрите прокоби!

Сега като вълци бродим, за мъст

и така ще е чак до гроб и пръст!

Жадни за кръв и плът,

сме готови да тръгнем на дълъг път.

Да посеем страха

в нечия душа.

Животинското проговаря,

разкасва и подминава,

на никой не прощава!

Единствено гладът остава,

да броди навред.

Дори да си дадеш обет,

няма да го спреш,

единствано зависи дали ще умреш!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александра Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...