10 sept 2014, 15:13

* * *

  Poesía
439 0 1

Не си отивай


Очите се затварят, натежават... 

Мислите в ума затихват -

пазят тишина, за да заспя. 

Но не искам да затихват, 

нека още приказки вълшебни 

за теб да ми шепнат, да не спират. 

И гласа ти, там - в тъмнината

 някъде се крие. 

Обвит в мистерия, 

с хиляди чувства изпълнен. 

Ела до мен, да чуя шепота ти,

 да съм сигурна, че това 

не е поредния ми сън. 


А и дори сън да е,

 нека Луната освети лицето ти, 

да видя очите ти -

пълни със звезди. 

Небе не ми трябва -

имам очите ти, 

моето небе са те. 

А сърцето ти е моето слънце -

то винаги стопля душата ми,

 винаги ме кара да се чувствам

като у дома...


А сега... не си отивай...

продължавай да ми шепнеш...
Очите натежават...

но дори да ги затворя, 

пак не си отивай. 

Ела в съня ми. 

И така пак ми прошепвай

своите истории, 

една по една, 

чак до зори...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Криси Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...