Не си отивай

Очите се затварят, натежават... 

Мислите в ума затихват -

пазят тишина, за да заспя. 

Но не искам да затихват, 

нека още приказки вълшебни 

за теб да ми шепнат, да не спират. 

И гласа ти, там - в тъмнината

 някъде се крие. 

Обвит в мистерия, 

с хиляди чувства изпълнен. 

Ела до мен, да чуя шепота ти,

 да съм сигурна, че това 

не е поредния ми сън. 

А и дори сън да е,

 нека Луната освети лицето ти, 

да видя очите ти -

пълни със звезди. 

Небе не ми трябва -

имам очите ти, 

моето небе са те. 

А сърцето ти е моето слънце -

то винаги стопля душата ми,

 винаги ме кара да се чувствам

като у дома...

А сега... не си отивай...

продължавай да ми шепнеш...
Очите натежават...

но дори да ги затворя, 

пак не си отивай. 

Ела в съня ми. 

И така пак ми прошепвай

своите истории, 

една по една, 

чак до зори...