10 сент. 2014 г., 15:13

* * *

438 0 1

Не си отивай


Очите се затварят, натежават... 

Мислите в ума затихват -

пазят тишина, за да заспя. 

Но не искам да затихват, 

нека още приказки вълшебни 

за теб да ми шепнат, да не спират. 

И гласа ти, там - в тъмнината

 някъде се крие. 

Обвит в мистерия, 

с хиляди чувства изпълнен. 

Ела до мен, да чуя шепота ти,

 да съм сигурна, че това 

не е поредния ми сън. 


А и дори сън да е,

 нека Луната освети лицето ти, 

да видя очите ти -

пълни със звезди. 

Небе не ми трябва -

имам очите ти, 

моето небе са те. 

А сърцето ти е моето слънце -

то винаги стопля душата ми,

 винаги ме кара да се чувствам

като у дома...


А сега... не си отивай...

продължавай да ми шепнеш...
Очите натежават...

но дори да ги затворя, 

пак не си отивай. 

Ела в съня ми. 

И така пак ми прошепвай

своите истории, 

една по една, 

чак до зори...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Криси Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...