23 mar 2018, 1:25

***

  Poesía
485 0 1

Ти ме гледаш плахо и смутено.

Мина цял един живот почти.

А те пазя все така във мене,

И пак на челно място все си ти!

 

Добре дошъл отново в моя свят,

Лишен от щастие, от цели.

Какво изгубил си, сега ли осъзна?

Любовта приляга на ония смелите!

 

Със плам в сърцата, В очите с жар.

На ония, дето знаят що е обич.

След толкова години, отново имаш се за Цар,

А всъщност любовта я все така не можеш.

 

И пак живееш в маскарад,

В който си единствен ти владетел.

Сърцето ми обаче е безценен дар,

И не е то сърце за всеки.

 

Автор: Полина Велчова

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Полина Велчова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...