Ти ме гледаш плахо и смутено.

Мина цял един живот почти.

А те пазя все така във мене,

И пак на челно място все си ти!

Добре дошъл отново в моя свят,

Лишен от щастие, от цели.

Какво изгубил си, сега ли осъзна?

Любовта приляга на ония смелите!

Със плам в сърцата, В очите с жар.

На ония, дето знаят що е обич.

След толкова години, отново имаш се за Цар,

А всъщност любовта я все така не можеш.

И пак живееш в маскарад,

В който си единствен ти владетел.

Сърцето ми обаче е безценен дар,

И не е то сърце за всеки.

Автор: Полина Велчова