23 mar 2018, 1:25

***

  Poesía
484 0 1

Ти ме гледаш плахо и смутено.

Мина цял един живот почти.

А те пазя все така във мене,

И пак на челно място все си ти!

 

Добре дошъл отново в моя свят,

Лишен от щастие, от цели.

Какво изгубил си, сега ли осъзна?

Любовта приляга на ония смелите!

 

Със плам в сърцата, В очите с жар.

На ония, дето знаят що е обич.

След толкова години, отново имаш се за Цар,

А всъщност любовта я все така не можеш.

 

И пак живееш в маскарад,

В който си единствен ти владетел.

Сърцето ми обаче е безценен дар,

И не е то сърце за всеки.

 

Автор: Полина Велчова

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Полина Велчова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...