23 mar 2018, 1:25

***

  Poesía
489 0 1

Ти ме гледаш плахо и смутено.

Мина цял един живот почти.

А те пазя все така във мене,

И пак на челно място все си ти!

 

Добре дошъл отново в моя свят,

Лишен от щастие, от цели.

Какво изгубил си, сега ли осъзна?

Любовта приляга на ония смелите!

 

Със плам в сърцата, В очите с жар.

На ония, дето знаят що е обич.

След толкова години, отново имаш се за Цар,

А всъщност любовта я все така не можеш.

 

И пак живееш в маскарад,

В който си единствен ти владетел.

Сърцето ми обаче е безценен дар,

И не е то сърце за всеки.

 

Автор: Полина Велчова

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Полина Велчова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...