***
481
0
1
Ти ме гледаш плахо и смутено.
Мина цял един живот почти.
А те пазя все така във мене,
И пак на челно място все си ти!
Добре дошъл отново в моя свят,
Лишен от щастие, от цели.
Какво изгубил си, сега ли осъзна?
Любовта приляга на ония смелите!
Със плам в сърцата, В очите с жар.
На ония, дето знаят що е обич.
След толкова години, отново имаш се за Цар,
А всъщност любовта я все така не можеш.
И пак живееш в маскарад,
В който си единствен ти владетел.
Сърцето ми обаче е безценен дар,
И не е то сърце за всеки.
Автор: Полина Велчова
© Полина Велчова All rights reserved.
