26 feb 2013, 18:50

* * *

  Poesía
1K 0 1

Химикалката днес хващам

и скуката в историята пращам,

музата ми днес дойде,

кой ли може да ме спре?

Няколко реда ще изпиша,

щастието си да опиша,

радостта ми безгранична,

започва с творба епична.

Ах, движение славно,

никак ти не си забавно!

Чакаме на спирката седмина,

а рейсът взе, че ни подмина.

Браво! Сега какво да кажа? -

Ще си кисна там с багажа.

Какво да правя,

ще чакам следващия рейс...

... и поредния намусен фейс!

Идват пак кондуктори сърдити,

всеки път с походка на бандити.

Няма вече седалки свободни,

а бабките нахлуват през вратите входни.

Права винаги си аз седя,

как нахалството да победя?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гергана Караджова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...