* * *
Химикалката днес хващам
и скуката в историята пращам,
музата ми днес дойде,
кой ли може да ме спре?
Няколко реда ще изпиша,
щастието си да опиша,
радостта ми безгранична,
започва с творба епична.
Ах, движение славно,
никак ти не си забавно!
Чакаме на спирката седмина,
а рейсът взе, че ни подмина.
Браво! Сега какво да кажа? -
Ще си кисна там с багажа.
Какво да правя,
ще чакам следващия рейс...
... и поредния намусен фейс!
Идват пак кондуктори сърдити,
всеки път с походка на бандити.
Няма вече седалки свободни,
а бабките нахлуват през вратите входни.
Права винаги си аз седя,
как нахалството да победя?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гергана Караджова Всички права запазени
