* * *
Химикалката днес хващам
и скуката в историята пращам,
музата ми днес дойде,
кой ли може да ме спре?
Няколко реда ще изпиша,
щастието си да опиша,
радостта ми безгранична,
започва с творба епична.
Ах, движение славно,
никак ти не си забавно!
Чакаме на спирката седмина,
а рейсът взе, че ни подмина.
Браво! Сега какво да кажа? -
Ще си кисна там с багажа.
Какво да правя,
ще чакам следващия рейс...
... и поредния намусен фейс!
Идват пак кондуктори сърдити,
всеки път с походка на бандити.
Няма вече седалки свободни,
а бабките нахлуват през вратите входни.
Права винаги си аз седя,
как нахалството да победя?
© Гергана Караджова All rights reserved.
