Химикалката днес хващам

и скуката в историята пращам,

музата ми днес дойде,

кой ли може да ме спре?

Няколко реда ще изпиша,

щастието си да опиша,

радостта ми безгранична,

започва с творба епична.

Ах, движение славно,

никак ти не си забавно!

Чакаме на спирката седмина,

а рейсът взе, че ни подмина.

Браво! Сега какво да кажа? -

Ще си кисна там с багажа.

Какво да правя,

ще чакам следващия рейс...

... и поредния намусен фейс!

Идват пак кондуктори сърдити,

всеки път с походка на бандити.

Няма вече седалки свободни,

а бабките нахлуват през вратите входни.

Права винаги си аз седя,

как нахалството да победя?