има дни
когато всичко става безсмислено
има дни
когато цветовете изчезват
светът става черно-бял
и от небето монотонно вали
когато спират реките
когато всичко изглежда пустиня
и все питам какъв е смисъла
да бие сърцето ми
има дни
когато забравям да се смея
когато искам да захвърля всичко
и да отида на края на света
там където няма никой
има такива дни
тогава си спомням
че заради оня миг
когато ще те докосна
и светът ще избухне в цвят
си струва да преживея всичко това
и тази мисъл единствено тласка кръвта
и кара сърцето да бие
всичко друго е безполезно
безнадеждно
и болезнено сиво
в тези дни знам
че съм стигнала дъното
на най-дълбоката болка
от твоята липса
19.04.2007г.
© Лазарина Todos los derechos reservados
и тогава...всичко ни боли...и тъгуваме...
много хубав стих...!