30 июл. 2008 г., 11:18

* * *

753 0 4
 

 

има дни
когато всичко става безсмислено
има дни
когато цветовете изчезват
светът става черно-бял
и от небето монотонно вали

когато спират реките
когато всичко изглежда пустиня
и все питам какъв е смисъла

да бие сърцето ми
има дни
когато забравям да се смея
когато искам да захвърля всичко
и да отида на края на света
там където няма никой
има такива дни
тогава си спомням
че заради оня миг
когато ще те докосна

и светът ще избухне в цвят
си струва да преживея всичко това

и тази мисъл единствено тласка кръвта

и кара сърцето да бие

всичко друго е безполезно

безнадеждно

и болезнено сиво

в тези дни знам

че съм стигнала дъното

на най-дълбоката болка

от твоята липса

 

 

19.04.2007г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лазарина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • да, има ги тези тъжни дни...
    и тогава...всичко ни боли...и тъгуваме...
    много хубав стих...!
  • Има дни и такива! Но живеем заради истинските щастливите си мигове!Прегръдки!
  • "има такива дни
    тогава си спомням
    че заради оня миг
    когато ще те докосна
    и светът ще избухне в цвят
    си струва да преживея всичко това"
    Наистина си струва да живееш за това! Браво, много силно и въздействащо!
  • Тъжно!!!
    Но ти желая след сивото усмивки от светлина!!!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...