Труден е края след всяко начало,
трудно се изричат чувства, спотаени
дълбоко. Живота си сякаш объркваме
постоянно и го почваме наново.
Опитваме се да изтрием лошото,
със стих да заличим тъгата,
да изпълним с топлина душата.
Но някак мрачно е след всички
опити. Химици ли ще ставаме или какво?
Признаваме си грешките и ги
повтаряме, един безкраен кръговрат.
Пред себе си знаем, виновни сме, ...