15 авг. 2007 г., 11:44

* * *

603 0 0
Труден е края след всяко начало,
трудно се изричат чувства, спотаени
дълбоко. Живота си сякаш объркваме
постоянно и го почваме наново.
Опитваме се да изтрием лошото,
със стих да заличим тъгата,
да изпълним с топлина душата.
Но някак мрачно е след всички
опити. Химици ли ще ставаме или какво?
Признаваме си грешките и ги
повтаряме, един безкраен кръговрат.
Пред себе си знаем, виновни сме,
ала гордостта надмогва и вината.
Пред другите отричаме, виним
съдбата. Но и те знаят, нали
като нас са, безгрешни няма.
Чувства не могат да се скрият,
дори във погледа личат.
Сърце от жар във лед се не
превръща, дори когато страшно
го боли.
А истината крием в душата си и
се изтезаваме сами.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йоана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...