15.08.2007 г., 11:44

* * *

601 0 0
Труден е края след всяко начало,
трудно се изричат чувства, спотаени
дълбоко. Живота си сякаш объркваме
постоянно и го почваме наново.
Опитваме се да изтрием лошото,
със стих да заличим тъгата,
да изпълним с топлина душата.
Но някак мрачно е след всички
опити. Химици ли ще ставаме или какво?
Признаваме си грешките и ги
повтаряме, един безкраен кръговрат.
Пред себе си знаем, виновни сме,
ала гордостта надмогва и вината.
Пред другите отричаме, виним
съдбата. Но и те знаят, нали
като нас са, безгрешни няма.
Чувства не могат да се скрият,
дори във погледа личат.
Сърце от жар във лед се не
превръща, дори когато страшно
го боли.
А истината крием в душата си и
се изтезаваме сами.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йоана Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...