15.08.2007 г., 11:44

* * *

606 0 0
Труден е края след всяко начало,
трудно се изричат чувства, спотаени
дълбоко. Живота си сякаш объркваме
постоянно и го почваме наново.
Опитваме се да изтрием лошото,
със стих да заличим тъгата,
да изпълним с топлина душата.
Но някак мрачно е след всички
опити. Химици ли ще ставаме или какво?
Признаваме си грешките и ги
повтаряме, един безкраен кръговрат.
Пред себе си знаем, виновни сме,
ала гордостта надмогва и вината.
Пред другите отричаме, виним
съдбата. Но и те знаят, нали
като нас са, безгрешни няма.
Чувства не могат да се скрият,
дори във погледа личат.
Сърце от жар във лед се не
превръща, дори когато страшно
го боли.
А истината крием в душата си и
се изтезаваме сами.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йоана Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...