7 may 2017, 0:25  

Солена самота

  Poesía
737 3 16

Солена самота. Самотна чайка. 

Пера на чайка, носени от вятъра. 
Самотен вятър. Спомен неочакван, 
изпълващ празнотата... 

 

Солена празнота. Напразен прилив. 
Преливаща печал. Печално лято... 
Солена сивота. Ята отлитащи
през облаци разплакани... 

 

Солена есен. Есенно мълчание. 
Безмълвен вик, потънал във морето. 
Солена пяна. Мамеща прозрачност
в спасително безвремие... 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Албена Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Радвам се, че е било грешка и съжалявам, че ви отнех време. Приятна вечер! Очаквам новите творби на Майстора, от когото се уча...
  • Беше грешка. Не завист и злоба. Аз се оказах прав.
  • Благодаря много за вниманието и времето, което ми отделихте, Майсторе, трогната съм...Може би не трябваше да обръщам внимание на такива личности... Занапред ще се постарая да не го правя.. Виждам, че оценката е поправена, благодаря още веднъж.
  • Благодаря на Лора и Красимир за светкавичната реакция. Майсторе, мисля, че не е необходимо да си губите времето. Това го забелязах и при предишните ми няколко стихотворения - след няколко макс.оценки следваше една 2 или3. Мисля, че е един и същ човек. Моля се само да не е сред приятелите ми, защото много е опасен завистливият приятел...
  • Б

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...