7.05.2017 г., 0:25  

Солена самота

733 3 16

Солена самота. Самотна чайка. 

Пера на чайка, носени от вятъра. 
Самотен вятър. Спомен неочакван, 
изпълващ празнотата... 

 

Солена празнота. Напразен прилив. 
Преливаща печал. Печално лято... 
Солена сивота. Ята отлитащи
през облаци разплакани... 

 

Солена есен. Есенно мълчание. 
Безмълвен вик, потънал във морето. 
Солена пяна. Мамеща прозрачност
в спасително безвремие... 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Албена Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Радвам се, че е било грешка и съжалявам, че ви отнех време. Приятна вечер! Очаквам новите творби на Майстора, от когото се уча...
  • Беше грешка. Не завист и злоба. Аз се оказах прав.
  • Благодаря много за вниманието и времето, което ми отделихте, Майсторе, трогната съм...Може би не трябваше да обръщам внимание на такива личности... Занапред ще се постарая да не го правя.. Виждам, че оценката е поправена, благодаря още веднъж.
  • Благодаря на Лора и Красимир за светкавичната реакция. Майсторе, мисля, че не е необходимо да си губите времето. Това го забелязах и при предишните ми няколко стихотворения - след няколко макс.оценки следваше една 2 или3. Мисля, че е един и същ човек. Моля се само да не е сред приятелите ми, защото много е опасен завистливият приятел...
  • Б

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...