***

26 nov 2011, 10:46

Poesía » Versos blancos

660 0 6

На баба ми Н.

Колко платно си избелила, бабо.

И косите си - бели -

за черни дни си оставила.

Пак си забравила портата -

няма го дядо.

Пилци кълват мъката ти

от двайсет години.

Сама в голямата къща

заплиташ в нишка времето...

Чакат -

да ми метнат чеиза на рамото

ръцете ти –

прегорели от болката

кестени.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

EDNOGOLQMOMOMI4E (Вероника Митева)

2011-11-27T00:58:24+02:00

Мили Сеси и Ели, трогвате ме! Писано е за баба ми, която вече го чете от nebeto.net
voda (Елица Ангелова)

2011-11-27T00:42:57+02:00

Колко обич!
Жива и здрава да е още дълги години! :
странница (Сеси)

2011-11-27T00:37:01+02:00

Много хубав и обичен стих!
EDNOGOLQMOMOMI4E (Вероника Митева)

2011-11-26T11:24:33+02:00

Благодаря, Роза, наистина не съм го видяла
rozza (Радка Миндова)

2011-11-26T11:01:13+02:00

И на мен много ми хареса! Поздрав!!!
EDNOGOLQMOMOMI4E (Вероника Митева)

2011-11-26T10:59:03+02:00

Благодаря ти!