26 nov 2011, 10:46

*** 

  Poesía » Versos blancos
870 0 6
На баба ми Н.
Колко платно си избелила, бабо.
И косите си - бели -
за черни дни си оставила.
Пак си забравила портата -
няма го дядо.
Пилци кълват мъката ти
от двайсет години.
Сама в голямата къща
заплиташ в нишка времето...
Чакат -
да ми метнат чеиза на рамото ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вероника Митева Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??