Да бихме могли...
Да бихме могли...
Когато абсурдът животът ни трови;
Когато безсмислие вред ни обгръща;
Безсилни треперим в леглото си нощем –
Пот ледена трием, и сълзи горещи...
Не знаем...Не можем...
Да бихме могли...
Да бихме могли в друг свят да живеем;
Да бихме могли да творим и да пеем;
Да бихме могли да се смеем
и влеем в всемира безкраен
свещения трепет –
предчувствие смело
за свят без омраза, ненавист и злост...
О, майко земя, и ти, татко небесен –
Ний хора сме – глупави, смъртни –
Безброй...
Порой от безумия влачим подире;
Да бихме могли туй малко поне да постигнем:
Приятелят верен да браним във бой:
Защото звездите безброй са в небето,
А ти – ти един си, приятелю мой!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Велин Евстатиев Todos los derechos reservados
