4 jun 2012, 9:20

Да Бъда

  Poesía
1.4K 2 6

 

И се питам - кое първо се случи -

спънах се в теб или в мечтите си.

Бяхме ли си наистина нужни,

или от мъртва вяра подритнати.

 

Задушавах се в дефиниции,

ти ли си онзи, различния.

Просто аз ли съм, или единствена.

Любов ли е, или прелитане.

 

За къде толкова бързах,

алчна за твойто обичане,

ревнива от куцо мълчание,

сама в затвора на мислите.

 

Името ти - едно многоточие,

облякох в дрипи - надежди.

Раздрах си нозете да тичам,

да стигна първа в сърцето ти.

 

Загубих се в свойте представи.

Свих се на душата си в ъгъла.

Уби ме това очакване ялово -

в дланите ти смисъл да бъда.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Емили Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...