4 jun 2012, 9:20

Да Бъда

  Poesía
1.4K 2 6

 

И се питам - кое първо се случи -

спънах се в теб или в мечтите си.

Бяхме ли си наистина нужни,

или от мъртва вяра подритнати.

 

Задушавах се в дефиниции,

ти ли си онзи, различния.

Просто аз ли съм, или единствена.

Любов ли е, или прелитане.

 

За къде толкова бързах,

алчна за твойто обичане,

ревнива от куцо мълчание,

сама в затвора на мислите.

 

Името ти - едно многоточие,

облякох в дрипи - надежди.

Раздрах си нозете да тичам,

да стигна първа в сърцето ти.

 

Загубих се в свойте представи.

Свих се на душата си в ъгъла.

Уби ме това очакване ялово -

в дланите ти смисъл да бъда.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Емили Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...