4 jun 2012, 9:20

Да Бъда

  Poesía
1.4K 2 6

 

И се питам - кое първо се случи -

спънах се в теб или в мечтите си.

Бяхме ли си наистина нужни,

или от мъртва вяра подритнати.

 

Задушавах се в дефиниции,

ти ли си онзи, различния.

Просто аз ли съм, или единствена.

Любов ли е, или прелитане.

 

За къде толкова бързах,

алчна за твойто обичане,

ревнива от куцо мълчание,

сама в затвора на мислите.

 

Името ти - едно многоточие,

облякох в дрипи - надежди.

Раздрах си нозете да тичам,

да стигна първа в сърцето ти.

 

Загубих се в свойте представи.

Свих се на душата си в ъгъла.

Уби ме това очакване ялово -

в дланите ти смисъл да бъда.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Емили Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...