4 июн. 2012 г., 09:20

Да Бъда

1.4K 2 6

 

И се питам - кое първо се случи -

спънах се в теб или в мечтите си.

Бяхме ли си наистина нужни,

или от мъртва вяра подритнати.

 

Задушавах се в дефиниции,

ти ли си онзи, различния.

Просто аз ли съм, или единствена.

Любов ли е, или прелитане.

 

За къде толкова бързах,

алчна за твойто обичане,

ревнива от куцо мълчание,

сама в затвора на мислите.

 

Името ти - едно многоточие,

облякох в дрипи - надежди.

Раздрах си нозете да тичам,

да стигна първа в сърцето ти.

 

Загубих се в свойте представи.

Свих се на душата си в ъгъла.

Уби ме това очакване ялово -

в дланите ти смисъл да бъда.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Емили Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....