Да Бъда
И се питам - кое първо се случи -
спънах се в теб или в мечтите си.
Бяхме ли си наистина нужни,
или от мъртва вяра подритнати.
Задушавах се в дефиниции,
ти ли си онзи, различния.
Просто аз ли съм, или единствена.
Любов ли е, или прелитане.
За къде толкова бързах,
алчна за твойто обичане,
ревнива от куцо мълчание,
сама в затвора на мислите.
Името ти - едно многоточие,
облякох в дрипи - надежди.
Раздрах си нозете да тичам,
да стигна първа в сърцето ти.
Загубих се в свойте представи.
Свих се на душата си в ъгъла.
Уби ме това очакване ялово -
в дланите ти смисъл да бъда.
© Емили All rights reserved.
