Деница (Деница Ангелова)
99 219
3 ago 2017, 10:55

Да бъда миг 

  Poesía
580 4 10

Аз може и безславна

да умра,

и ничия навеки

да не бъда.

Но мога ледове да разтопя

сред мислите греховни на осъден.

За него да съм шепа светлина,

молитва бяла,

размисъл

и прошка,

в една секунда крехка –

свобода,

в пустинен свят –

разцъфнала овошка.

И той да ме дочака.

Щом ме зърне

в предсмъртен час -

утеха да му дам.

Да няма страх от никоя присъда.

В последния си ден да не е сам.

Защото да си малко –

значи много,

за който е загубил вчера

всичко.

И нему стига само…

само толкоз -

един единствен миг да е обичан.

© Деница Ангелова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??