Деница (Деница Ангелова)
101 221
Aug 3, 2017, 10:55 AM

Да бъда миг 

  Poetry
516 4 11

Аз може и безславна

да умра,

и ничия навеки

да не бъда.

Но мога ледове да разтопя

сред мислите греховни на осъден.

За него да съм шепа светлина,

молитва бяла,

размисъл

и прошка,

в една секунда крехка –

свобода,

в пустинен свят –

разцъфнала овошка.

И той да ме дочака.

Щом ме зърне

в предсмъртен час -

утеха да му дам.

Да няма страх от никоя присъда.

В последния си ден да не е сам.

Защото да си малко –

значи много,

за който е загубил вчера

всичко.

И нему стига само…

само толкоз -

един единствен миг да е обичан.

© Деница Ангелова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??