Да бъда миг
Аз може и безславна
да умра,
и ничия навеки
да не бъда.
Но мога ледове да разтопя
сред мислите греховни на осъден.
За него да съм шепа светлина,
молитва бяла,
размисъл
и прошка,
в една секунда крехка –
свобода,
в пустинен свят –
разцъфнала овошка.
И той да ме дочака.
Щом ме зърне
в предсмъртен час -
утеха да му дам.
Да няма страх от никоя присъда.
В последния си ден да не е сам.
Защото да си малко –
значи много,
за който е загубил вчера
всичко.
И нему стига само…
само толкоз -
един единствен миг да е обичан.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деница Ангелова Всички права запазени
