Да бъде миг и всичко във безвремие

да смита, помитащо

тез облаци сиви, въздуха дето разпрат,

като сиво платно и извити като завеса,

покриваща очите ми,

блестящи, преди,

не сега... като масло.

Да бъде час

и двамата с теб за ръка

да се хванем, препускайки през зимата,

бързо навлизайки в чужди градини,

откъсващи плод и от там... да посея открадната

усмивка в лицето ти,

да посея любов.

Да бъде ден,

пролетно цветен

с наближаващи летни дни,

в който процъфтяващи ябълки и круши

под сребристи реки, над които дървета,

прекършващи клони... път да ни правят

към полята омайни...

да се сгушим.

Да бъде месец,

цял.

и да гледам лицето ти,

на  което присветващи...

две очи,

като  вишни красиви,

или

две врабчови зеници,

чуруликащо да ми напомнят за

плодчета, бисери... две езера,

непресъхващи.

И наляти  със сок.

Еликсир на живота.

(Това са само мечти...)

Да бъде живот,

зората пурпурна, озаряваща го

като зелена долина,

над която издигащи се планини,

покрити с горска козина,

раздирана от острите езици...

на сипеите.

А мечтите ни, общите,

скрити в бръшляна, оцветяващи мрачно

студените скали... чувствата ти,

който не успях да докосна,

спираха ме...

купчина дървета

и дълбока река.

Да бъде... но ти си изчезнала,

а исках да ти прошепна,

че готов съм да съм

на мъка орисан и да кажа:

„Защото

ми стига и само да те гледам...

така всяка болка изчезва... всяка мисъл утихва.”

Но ти потъна копнежно

като ремък в коприна

и пречупи лъчите на вечерницата...

тази, която за теб бях избрал... моето небе озари,

но уви.

И въпреки всичко, бях горд,

стоях вцепенен и окървавен,

като куче на слънце,

видяло година безводие,

и само лудото биене на пулса

ме накара да осъзная,

че съм затаил дъх... сънувайки.

Но

чух гласа ти...

Не си сънувал, мили, тази своя мисъл,

никога не искай да съм пак оназ жена,

дето беше скулптор на вълшебната ти мисъл,

нещото в нощите ти... твоята луна.

И знам, че думите ми днес за теб са неочаквани,

любовното ти езеро превърнах в мътна локва,

но моите очи са също с болката разплакани,

и чувствам, че сърцето ми е котва.