Да бъде миг и всичко във безвремие
да смита, помитащо
тез облаци сиви, въздуха дето разпрат,
като сиво платно и извити като завеса,
покриваща очите ми,
блестящи, преди,
не сега... като масло.
Да бъде час
и двамата с теб за ръка
да се хванем, препускайки през зимата,
бързо навлизайки в чужди градини,
откъсващи плод и от там... да посея открадната ...