22 jun 2016, 8:05  

Да бъдем 

  Poesía » De amor
483 1 2

 

Нощта пренесе ни двамата
в миг на въздишки осъден.
Заедно ни унесе в забравата
и просто решихме да бъдем.

 

Погледите луната ни вплете,
заприказвахме в стихове разни.
Някак дописвахме редовете;
на места си останаха празни.

 

Щеше ни се да сме самички,
засмукани в тихо копнение.
Отново преглъщайки срички
да покашляме с лихо вълнение.

 

Стояхме наивно спогледани,
в момент на раздяла осъден.
Изгревът пристъпи, огледа ни
и просто реши да не бъдем.

© Anonymous Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??