Нощта пренесе ни двамата
в миг на въздишки осъден.
Заедно ни унесе в забравата
и просто решихме да бъдем.
Погледите луната ни вплете,
заприказвахме в стихове разни.
Някак дописвахме редовете;
на места си останаха празни.
Щеше ни се да сме самички,
засмукани в тихо копнение.
Отново преглъщайки срички
да покашляме с лихо вълнение.
Стояхме наивно спогледани,
в момент на раздяла осъден.
Изгревът пристъпи, огледа ни
и просто реши да не бъдем.
© Anonymous All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
