Да бъдем
Нощта пренесе ни двамата
в миг на въздишки осъден.
Заедно ни унесе в забравата
и просто решихме да бъдем.
Погледите луната ни вплете,
заприказвахме в стихове разни.
Някак дописвахме редовете;
на места си останаха празни.
Щеше ни се да сме самички,
засмукани в тихо копнение.
Отново преглъщайки срички
да покашляме с лихо вълнение.
Стояхме наивно спогледани,
в момент на раздяла осъден.
Изгревът пристъпи, огледа ни
и просто реши да не бъдем.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Anonymous Всички права запазени
