26 jul 2017, 0:49

Да чакам ли още

  Poesía » Otra
743 3 9

Да чакам ли още?!

                                                                                      

                                                                                          За начало на стиха ме

                                                                                          вдъхнови страничката на

                                                                              nanito (Надежда Тошкова)

                                                                              Corner of the wishes

                                                                             (Ъгълче на желанията),

                                                                                        за чувствата – моята фея.

 

 

Чакаш ли още на същия ъгъл

при всичките мои желания?!*

Че искам те вечно, не съм те излъгал,

но ти имаш ли нови послания?!

 

Искаш ли още добрата душа,

в която отдавна се влюби?!

Прости ли моята малка лъжа,

/не от сърцето тя се излюпи/,

 

че искам без теб и че мога?!

Видя ли как моите тъжни очи

се пълнят с дъжд и тревога,

щом сърцето ти вечно мълчи?!

 

Забрави ли днес че моето щастие

не значи нищо без твоето?!

Сърцето трепери във храстите

и по скулите пак се стичат пороите?!

 

Да чакам ли още мечтания час,

да получа целувка, прегръдка?!

Ще има ли мигове още за нас

опиянени от любовната глътка?!

 

Ще видя ли тези красиви очи,

които напълних с топли сълзи?!

Или спомен останал пак ще мълчи,

когато в моите вени пълзи?!

 

Да чакам ли още на същия ъгъл,

на който видях те преди?!

Или щастието днес е замъкнал

някой в дълбоки, студени води?!

 

                                                        23.07.2017 г.            Велин

 

*Винаги се срещаме на някое ъгълче и там са всички мои желания.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Велин Todos los derechos reservados

"Мислиш ли, че можеш да различиш какво е Рая и какво е Ада? Сините небеса от болката? А зелените поля от студените метални релси? Усмивката от заблудата? Мислиш ли, че можеш?! Дали те накараха да продадеш героите си за призраци?! Топлите ясени за обикновена гора?! Топлия въздух за студения бриз?! Дали би заменила малка роля във войната за главна роля в клетка?! Как бих искал, как бих искал да си тук. Ние сме просто две изгубени души, плуващи в аквариум /fish-bowl означава и място, където човек никога не може да се усамоти/. Година след година тичаме по същата стара земя. Какво намираме?! Същите стари страхове. Бих искал да си тук." - Pink Floyd - "Wish you were here"

Comentarios

Comentarios

  • Възмутен съм от редакторите, които ми редактират оформлението на стиховете понякога. Сега maistora по своя инициатива промени оформлението на стиха ми "Да нямаш идея". Това е целенасочено негативно отношение към мен. Това, че сте редактор господин Майстор не ви дава право да променяте оформлението на произведенията. Върнете незабавно стиха ми в първоначалния вариант!
  • Благодаря ти, Ели! Винаги съм пълен с въпроси. Поздрави и на теб и хубав ден/нощ!
    Благодаря ти, Албенче! Няма да се отказвам от нея, въпреки че съм го искал и правел...
  • Сърцето трепери във храстите
    и по скулите се стичат пороите... Браво, Велин! Не се отказвай, приятелю!
  • Много въпроси и много копнеж...
    Впечатлиха ме очите, пълни с дъжд. Ще запомня този образ.
    Поздрави!
  • Благодаря ти, Теди! Надявам се да я видя на някое ъгълче, от тези, с моите желания. А песента е наистина страхотна и много лесна за свирене.

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...