12 mar 2011, 22:33

Да го направим...

  Poesía » Otra
1.1K 0 0

Ти каза ми, че всичко сложно,

всичко трудно или забранено

много сладко е било.

 

Ти каза ми, че човек от всичко трябва да опита,

а сега твърдиш, че ако те получа, ще загубя интерес.

Това не мога да ти обещая, че няма да се случи,

но адски много искам те днес.

 

Като наркотик ми действаш,

като ударна доза кокаин.

От твоите целувки свят ми се завива,

но аз искам ги отново и отново.

 

Искам свят да ми се вие и в делириум да се въртя,

във екстаз да стена и да спре за мъничко да се върти светът.

Нищо не мога да ти обещая

и нищо не искам и ти да обещаваш.

 

За нищо не мисля и ти не мисли.

Отдай се на мига и с мене лош бъди.

 

П.С.  Достатъчно големи сме, за да бъдем заедно!

         Достатъчно смели сме, за да го направим!

         Достатъчно луди сме, за да го повторим!

         Достатъчно умни сме и за да спрем!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Миглена Генешка Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....