12.03.2011 г., 22:33

Да го направим...

1.1K 0 0

Ти каза ми, че всичко сложно,

всичко трудно или забранено

много сладко е било.

 

Ти каза ми, че човек от всичко трябва да опита,

а сега твърдиш, че ако те получа, ще загубя интерес.

Това не мога да ти обещая, че няма да се случи,

но адски много искам те днес.

 

Като наркотик ми действаш,

като ударна доза кокаин.

От твоите целувки свят ми се завива,

но аз искам ги отново и отново.

 

Искам свят да ми се вие и в делириум да се въртя,

във екстаз да стена и да спре за мъничко да се върти светът.

Нищо не мога да ти обещая

и нищо не искам и ти да обещаваш.

 

За нищо не мисля и ти не мисли.

Отдай се на мига и с мене лош бъди.

 

П.С.  Достатъчно големи сме, за да бъдем заедно!

         Достатъчно смели сме, за да го направим!

         Достатъчно луди сме, за да го повторим!

         Достатъчно умни сме и за да спрем!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Миглена Генешка Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...