В самотните нощи сънувам,
че спя върху нечие рамо
и нечии устни целувам.
Това са ми сънища само.
Щом съмне и пак самотата
в реалния свят се завръща.
Ключът си стои на вратата,
немее голямата къща.
Аз искам някого да имам,
макар в стиха ми сътворен.
Страхувам се във бяла зима
да нямам никого до мен.
Аз искам във дланта гореща
да имам нечия ръка.
Очаквам закъсняла среща -
да ме спаси от самота.
© Славка Любенова Todos los derechos reservados
докосна ме, Славка...сърдечно.