В самотните нощи сънувам,
че спя върху нечие рамо
и нечии устни целувам.
Това са ми сънища само.
Щом съмне и пак самотата
в реалния свят се завръща.
Ключът си стои на вратата,
немее голямата къща.
Аз искам някого да имам,
макар в стиха ми сътворен.
Страхувам се във бяла зима
да нямам никого до мен.
Аз искам във дланта гореща
да имам нечия ръка.
Очаквам закъсняла среща -
да ме спаси от самота.
© Славка Любенова All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
