13 mar 2007, 19:21

Да избягаш...

  Poesía
1.1K 0 10
Ще избягам от тебе,
              Българийо!
Не искам!
Но трябва!
Ще те напусна с тъга
и ще оставя
     в тебе сърцето си.
Ще взема само
     шепичка пръст и трева
и когато съм тъжна
     ще гледам зеленото.
Със сълзи ще поливам тревата
и ще чакам
      от нея да поникнат цветя.

Някой ден ще се върна...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нели Вангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Драга,Нели,не виждам какво има толкова да им огаждаш.Трябва да се научат,че не всичко може да си позволят и имат.Сега е следването,утре някой ще иска кола да си взима,други ден апартамент и ти все за тях ще работиш,ще ги глезиш.Както си прецениш де.
  • Причината, скъпи ми Красимире, е че имам две умни и талантливи деца, които тази година са абитуриенти - и двамата и съответно и кандидат-студенти. Представи си как се издържат двама студенти? Да, вярно, че и ще работят, но...Освен това цялото ми семейство живее в чужбина, на практика в България аз нямам близки, освен приятелите ми. Наистина се надявам някой ден да се върна... Все още обаче не съм заминала...
  • А така,още емигрант.И какви са причините?
  • Най-силните и можещи хора напускат страната ни. А когато решат да се завърнат, може да е прекалено късно - просто да няма смисъл, защото бъдещето ни е обречено. Не ми казвайте, че в нас младите ви е надеждата. Ние просто изкупваме вината и грешките на предците си. КАК МОЖАХА ДА НИ ГО ПРИчИНЯТ ТОВА ВСИчКИ ОНЕЗИ БЕЗДАРНИ УПРАВНИЦИ И ПРОКЛЕТНИЦИ, КОИТО ПАРОДИчНО НИ УПРАВЛЯВАХА ДЕСЕТИЛЕТИЯ?! Н И К О Г А НЯМА ДА им простя, че продадоха страната ни и че ни прогонват. Реве ми се, яд ме е, жалки са, нещастници са. Колко истински българи останаха по земите ни?
  • Жестоко е! Перфекшън

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...