Да изчезне... ТЯ

Щеше ми се да не бе било
12 юли - глупаво число...
Мислех, че за кратко се делим,
но те усещах по-отдалечен.
И устните сякаш не са само мои.
И милите думи ги няма сега.
И в мислите твои дали е и тя?
Не мога да спя, без дъх ми остават гърдите.
Не мога да мигна, от сълзи болят ме очите.
Представям си нея и теб за ръка,
а така ми се иска просто да умра.
Да изчезне и споменът, да изчезне и ТЯ.
Да, Обичам те и съм, за това, щастлива,
но оттогава насам сякаш не съм жива...

Посветено на единственото момче, което обичам и допусна грешката да ме нарани... Простено му е...