18 abr 2013, 11:49  

Да кажа

  Poesía
686 0 0

Кое чувство е това, което те превръща в страхливец?

Навлиза в душата ти и управлява ума ти.

Доминира, кара те често да грешиш.

И докато искаш толкова много да кажеш,

звук не можеш да издадеш.

 

И приятелите ми гледат и говорят подозрително.

Знаци от любов или от мечти, може би.

Те се променят и от любов се превръщат в омраза.

 

Изтръпвам при мисълта, че губя следите,

че луната спира вече пътя да показва.

Че вече забравих "Кой съм" и "Къде отивам".

 

Не се противопоставям, а просто мълча.

Затварям очите си, за да настъпи мълчание.

Преди да ги отворя обаче, винаги се появяваш ти.

Връщаш се и се надяваш, че ще бъда тук.

 

Само едно извинение на себе си дължа да кажа.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вълчо Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...