Да кажа

Кое чувство е това, което те превръща в страхливец?

Навлиза в душата ти и управлява ума ти.

Доминира, кара те често да грешиш.

И докато искаш толкова много да кажеш,

звук не можеш да издадеш.

И приятелите ми гледат и говорят подозрително.

Знаци от любов или от мечти, може би.

Те се променят и от любов се превръщат в омраза.

Изтръпвам при мисълта, че губя следите,

че луната спира вече пътя да показва.

Че вече забравих "Кой съм" и "Къде отивам".

Не се противопоставям, а просто мълча.

Затварям очите си, за да настъпи мълчание.

Преди да ги отворя обаче, винаги се появяваш ти.

Връщаш се и се надяваш, че ще бъда тук.

Само едно извинение на себе си дължа да кажа.