*Един кървящо откровен стих!*
Да крадеш от себе си живот,
от близките си вяра да крадеш.
Не говоря за пари или имот,
говоря за човешки ценности.
Защо го правя? Щастлива да съм за час...
... дори и няколко да бъдат - не си струва.
Онази бяла линия, коварната черта,
ме кара да крада, от недоимане.
А аз си мисля... За последно ми е днес
и от утре всичко ще се подреди.
Но проблемите не свършват с ''днес'' ...