22 feb 2009, 14:01

Да летим щастливи

  Poesía
730 0 0
 

Дали заспала си - не знам!

Не знам! Не знам!

Знам, че нещо в мене се променя,

кара ме да полетя на воля в безкрая.

Знам, че искам нещо да ти дам.

Искам своето сърце

да положа в твоите ръце.

Па макар и закъснял,

да отключа стар ръждясал катинар,

да отприщя чувства, буйна страст.

Тъй както в онези млади дни.

Да те грабна в мъжки длани,

да те понеса с мен в безкрая.

Да летим, летим до края!

Да летим щастливи, благословени...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Митов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...