22 feb 2009, 14:01

Да летим щастливи

  Poesía
724 0 0
 

Дали заспала си - не знам!

Не знам! Не знам!

Знам, че нещо в мене се променя,

кара ме да полетя на воля в безкрая.

Знам, че искам нещо да ти дам.

Искам своето сърце

да положа в твоите ръце.

Па макар и закъснял,

да отключа стар ръждясал катинар,

да отприщя чувства, буйна страст.

Тъй както в онези млади дни.

Да те грабна в мъжки длани,

да те понеса с мен в безкрая.

Да летим, летим до края!

Да летим щастливи, благословени...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Митов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...