Да летим щастливи
Дали заспала си - не знам!
Не знам! Не знам!
Знам, че нещо в мене се променя,
кара ме да полетя на воля в безкрая.
Знам, че искам нещо да ти дам.
Искам своето сърце
да положа в твоите ръце.
Па макар и закъснял,
да отключа стар ръждясал катинар,
да отприщя чувства, буйна страст.
Тъй както в онези млади дни.
Да те грабна в мъжки длани,
да те понеса с мен в безкрая.
Да летим, летим до края!
Да летим щастливи, благословени...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Димитър Митов Все права защищены