22 февр. 2009 г., 14:01

Да летим щастливи

732 0 0
 

Дали заспала си - не знам!

Не знам! Не знам!

Знам, че нещо в мене се променя,

кара ме да полетя на воля в безкрая.

Знам, че искам нещо да ти дам.

Искам своето сърце

да положа в твоите ръце.

Па макар и закъснял,

да отключа стар ръждясал катинар,

да отприщя чувства, буйна страст.

Тъй както в онези млади дни.

Да те грабна в мъжки длани,

да те понеса с мен в безкрая.

Да летим, летим до края!

Да летим щастливи, благословени...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Митов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...