Дали заспала си - не знам!
Не знам! Не знам!
Знам, че нещо в мене се променя,
кара ме да полетя на воля в безкрая.
Знам, че искам нещо да ти дам.
Искам своето сърце
да положа в твоите ръце.
Па макар и закъснял,
да отключа стар ръждясал катинар,
да отприщя чувства, буйна страст.
Тъй както в онези млади дни.
Да те грабна в мъжки длани,
да те понеса с мен в безкрая.
Да летим, летим до края!
Да летим щастливи, благословени...
© Димитър Митов All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
