12 oct 2016, 21:46

Да летя

  Poesía » Otra
969 0 0


Мечтаех някога да мога да летя;
да не бъда прикована към земята...
но някой сряза моите крила
и ме заточи, да стоя в забрава.

 

 От всичко най желаех свободата –
далеч от всички; далеч от този свят,
да се почувствам поне за миг щастлива,
да осъзная, че няма само ад.

 

 Но уви, таз мечта остана
запечатана във моето сърце,
а аз съм в мрака, прикована
с титаниеви окови на ръце...

                         Soulbansheee

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© F. G. R. Todos los derechos reservados

Comments are more appreciated!! :)

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....