Oct 12, 2016, 9:46 PM

Да летя

  Poetry » Other
971 0 0


Мечтаех някога да мога да летя;
да не бъда прикована към земята...
но някой сряза моите крила
и ме заточи, да стоя в забрава.

 

 От всичко най желаех свободата –
далеч от всички; далеч от този свят,
да се почувствам поне за миг щастлива,
да осъзная, че няма само ад.

 

 Но уви, таз мечта остана
запечатана във моето сърце,
а аз съм в мрака, прикована
с титаниеви окови на ръце...

                         Soulbansheee

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© F. G. R. All rights reserved.

Comments are more appreciated!! :)

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...