Ти знаеш ли какво е да съм чужда,
невиждаща във твоите очи?
Когато си във най-голямата си нужда,
копнежът ти по мен да те боли.
Ти знаеш ли какво е да ме нямаш
и смисъл в нищичко да не намираш?
От болка можеш ли да онемяваш?
И от несбъднатост по мене да умираш?
Ти знаеш ли, когато съм далечна
със вперен поглед във небето синьо,
в тебе, че ще зейне пропаст вечна...?
... А друг, ако изпива лудото ми вино...? ...